Оригинален текст
Когато блесва златна прашинка в нощта
и в къдри завие се като най-нежна вълна,
забравям откъде съм набрала цветя,
сълзите прогонила и ставам сестра
на Муза със шапка и милно перо,
незнайно все в лилаво облекло...
И вечно подсмърча и вечно скърби,
с безцветно белеещи сиви коси...
Но знайно защо лилавее в искри
Как искам я в танца със мен до зори
и смях да се лее, и кикот пак с мен,
като уиски отлежало в тъжен ден,
и настоящ леден джин с тоник горчив,
как песента си искам, в моя живот жив...