Оригинален текст
В храма е тихо. Гледат иконите.
Замислено. А ти очакваш прошка.
Неусетно пристигат спомените.
Ровиш в тях без дъх за грешка.
Тамянът ти се впива в кожата.
Наситено. Сгъстил е вече въздуха.
Да стигнеш до олтара сложно е.
Пътеката е грапава и хлъзгава.
Свещицата наречена за скъпите,
крепиш с ръце, да изгори до бяло.
А тая, в пясъка, оплаква мъртвите.
Сълзите не оставят сърцето цяло.
Ръка протегнал е към теб отецът.
Разлива се кънтящ камбанен звън.
Стряскаш се от себе си. Слепецът
напуска храма. Чака го зората вън.
Зад тебе църквата остава пъстра,
отразила цветовете във зениците.
По-високо е издигнат вече кръста.
Над него могат да са само птиците