Оригинален текст
Закъснялото време не чака,
нито закъснелите ни човешки мечти.
Това е - да изпуснеш влака,
а после да търсиш от него следи.
Билетът в ръцете да пари,
да пита: "Сега накъде?".
А сивото на олющените гари
да къса парче по парче
от твоето малко сърце.