Оригинален текст
Една жена седи, кафе отпива
със влюбени очи, все замъглени,
сияещо загадъчна усмивка,
сърце по женски наранено...
Една жена все правилни неща "дробила"
и като полета на диви патици,
в свят свой, необхватна прелест скрила,
а истините скътала за празници...
Една жена... на "ти" с мълчанието тихо
или в схватка здрава с тъмнината
в каменна гора... всичкото най-свято
оживяло - в химн неин на красотата...
Една жена, все бляскава и бледна,
не свлякла вълшебното си покривало,
не произнесла "не" никога за "да",
макар че истината... все боляла...