Оригинален текст
Понякога вися на косъм...
И днес осъмнах малка,
безизходна -
в кръга на чувството за лудост.
А колко пъти търсих си ръка -
в света, оттатък очертанията,
но там ръцете са на свършване.
Останали са две...
почти ги стигам.
Подай ми, моля те, онази дясната.
Изглежда доста силна -
ще ме дръпне,
преди да се е скъсал косъмът...