Оригинален текст
Може би...
Може би някой, някого очаква в мрака,
с предчувствие за много, много грях.
Може би някой, някога ще е наказан,
задръж ме със любов, за да не стана прах.
Не, не, стоп - това вече не е редно!
Малко прекалено, нали?
Мила, ела на влажната земя под небосклона!
Не, ужас, у нас да идем, тук вали!
Ръце протягам с огън към силуета...
Желаеш ме, прошепва неговата уста...
Да, вземай ме, поглъщай ме, желая те...
Пипнешком се намираме - ръце, уста, тела...
(Днес няма да съм в моята пустиня.)
Намерих се отново в далнината моя...
Усещам двойното пулсиране!
Употребени взаимно - до глъбина...
Да, да... още... щастливи...
Много... много... нали...
До утре?
Може би...