Оригинален текст
Сърцето ти е мъничка камбана,
звъняща в нощите ти будни.
Душата ти е като морска пяна,
повлякла в себе си и водорасли.
Свещичката понякога догаря
във храма тъжно пред олтара.
Тогава в тебе тихо проговаря -
обич. Изпиваш я като отвара.
Зеленото и синьото се сливат,
в очите на сънувано момиче.
Не винаги ти можеш да избираш.
Сънищата са храна за птици.
Поемаш нейде към простора
по сипеи и стръмни брегове.
Забравяйки за тъмната умора,
търсиш от небето своите криле.
Достигнал, ги обличаш в рими,
да могат в сънищата да летят.
Разперени крилете са раними.
Но ти сънуваш. Птиците кълват.