Оригинален текст
Реши отведнъж - вратата затвори
и прагът изтръпна, и само се сгърчи.
Ден монотонен, а нощта проговори
и сякаш завиха в нея хиляди вълци.
Луната се блещеше кръгла и ледена,
висяха студено - прозрачни висулки.
Тревата навън поизмачкано сведена,
не криеше вече горящи светулки.
Стълбите станаха толкова свъсени,
и сивото в тях още по-сиво изпъкна.
Часовете вървяха печално накъсани,
слънцето в тях постепенно помръкна.
Прозорецът почна безгласно да чака,
шептейки си само с дъждовния лик,
но той поваля, по стъклото потрака
и притихнало влезе в нощния стих.