Оригинален текст
Кенарената риза, бабо.
Кенарената риза днес извадих.
Миришеше на спомени от лято,
на бистрата вода в която газих.
Кенарената риза, бабо.
Сега е в шепите ми и е много бяла.
Тя дадена ти е от твойта баба,
лъчи от слънцето с години сбрала.
Кенарената риза, бабо.
И плитката, която мъчно ми отряза,
и синият каскет със който беше дядо
(за обич думите ти винаги ще пазя).
Кенарената риза, бабо.
И менчето, и шарената ти престилка.
Да можеше от някъде да видиш само,
сърцето ми люлеят те на люлка.
Кенарената риза, бабо.
И оня аромат на здравеца от двора.
Запазих ги, тъй както пази се светиня.
Напомнят ми за вас - добрите хора.