Оригинален текст
Ще се срещнем на онази гара,
както беше някога, преди.
В очите ни онази болка стара,
знам, отново ще шепти.
Ще горят през сълзи коловози,
докоснати от пепелна тъга.
Ще напомнят нашите залози,
разпиляли с трясък обичта.
Ще ме чакаш на перона прашен,
както беше някога, преди.
Зад стъклото с поглед влажен,
ще откривам минали следи.
Ще намига трепетно семафора,
мълчаливо и незнайно докога.
Ще напомня - бях за тебе чакана,
истинска и топлеща в нощта.
Ще се извива като в спомен влака,
както беше някога, преди.
Колелата му във нас ще тракат,
дълго сме пътували сами.
Ще застина като миг от среща,
дочакана, но малко закъсняла.
Ще поема пак ръката ти гореща.
Друга съм. За теб съм оцеляла.