Оригинален текст
Изгубени сега вървяхме,
всеки своя път поел.
В измислици ли ний живяхме
и после някой ни ги бе отнел?
Уморено търсехме вината
във изхабените си чувства.
С трясък затваряхме вратата,
а стаята без нас стоеше пуста.
На вечерите в празната утроба
закачахме от спомените си рояк.
Раздираше ни някаква тревога,
това май беше много тъмен знак.
Във него двамата познахме,
че пътят ни разделяше се тук.
Без думи в себе си признахме -
потънали сме в собствен студ.
Изгубени сега вървяхме,
всеки своя път поел.
Мечтите си така не изживяхме,
завързахме ги със бодлива тел.