Оригинален текст
Кой ми подаде
юздите на времето,
вечно да бързам
в усойните степи?
Сякаш кракът ми
се срасна със стремето.
Сякаш са в заем
копитата взети...
Мога дори да
усетя упорството.
Вятър ме дърпа
и все на обратно.
Търся логичното,
скрито във простото.
В края на нищото
бях многократно.
Често се уча да
сменям посоките.
(стига да мога
да видя отбивката).
Трайно оставям
следите си в локвите.
Бързам към мен.
Да си взема почивката.