Оригинален текст
Браздите на челото ти какво са?
Неуловените ми мигове горещи,
среброто на отлитащото лято,
разделите, превърнали се в срещи.
Тъгата във очите ти какво е?
Илюзии, строшени на парчета,
разпилени стъкълца в зениците,
сълзата върху листа на поета.
Шепотът в сърцето ти защо е?
За вятъра в косите на момиче,
за живинка в напуканите устни
от парещото в думата обичам.
А будните ти сънища какво са?
Следа от сянка в пътя кратък,
неуловима като всяка грешка
или на спомен мъчния остатък.
Летенето тогава пък какво е?
Измислица за хора със криле,
непречупеното във надеждата
и въздухът във чистото небе.
Не ти омръзна все да питаш.
От въпросите ти почна да горчи.
Тръгвай с мен да се поскиташ.
Не искаш? С право. То, навън вали.