Оригинален текст
Рисувал някой рано сутринта
на небето по вълните сини.
Заключил в тайнство вечерта
и разказа за приказки любими.
Бялото на облаците очертал,
ето - пухкави, недостижими.
Малко сиво после в тях е влял
като в мечти непостижими.
И разпилял ги във простора,
да се разлеят като чувства.
Нарисувал пролетна умора
по дърветата така изкусно.
С четката изписал и лъчите
на слънцето, за да изплува,
после го положил във очите
блясък в тях да затанцува.
Докоснал и тревата плаха,
да спре съня ú толкова зелен
и като рекичка бистра, малка,
да се влее в своя пъстър ден.
Цветята почнал той да гали,
разбудил първото кокиче.
Направил го искрящо, бяло
и сякаш се усмихвало момиче.
Откъснал малък нотен лист,
написал звънка птича песен.
Подгонил после топлия южняк
във вихър екзотичен и чудесен.
Листата по дърветата звънели
и къпели се в розово цветчета.
Ръцете на художника пленени,
пролетно се любели с лалета.