Оригинален текст
Във утрото блоковете - пак сиви,
с пране, увиснало в простора.
Тук-там прозорците щастливи,
другите - потънали в умора.
Светофар, надбягва се с колите.
Мирише на цигари и кафе.
По дърветата напъпили мечтите,
потапят се в оранжево небе.
Зад витрини бляскаво излъскани,
минувачите оглеждат манекени.
Момиче и момче са вплели пръсти.
Говорят си със погледи засмени.
На пейката поседналите старци,
разказват за косите побелели.
Клошар в юмрук е стиснал палци
и рови - трохи в сърцата да намери.
По жиците накацали врабчета,
замислено се вглеждат в ято хора.
Старица, тъжно, бавно крета.
В джоба ú - на отношения позора.
Тротоари смеят се на стъпките,
разнежени от първи слънчеви лъчи.
Събудено градът върви към мръкване.
Нощта отново чака да го приюти.