Оригинален текст
Аз нямам гардероб, а закачалка.
Достатъчна за няколко тоалета.
Но нещо напоследък ми е малка.
А цялата ми гама е в райета.
На съмване обличам недоспиване,
но винаги оливам се с кафе
и мъка ми е. Бързам на умиране.
(Това си го оставям за пране).
Намятам си нагласата за работа.
И то, обикновено неизгладена.
На тръгване я късам на оградата.
Препъвам се. Готова съм за падане.
Макар да не успявам, не е късно.
Добре, че имам в чантата резерви.
ДокАто стигна, вече съм и мръсна.
По обед съм облечена със нерви.
Но все са неудобни и ми стягат.
А пулсът ми разбива се във вените.
Претърсвам съблекалнята и слагам
следобеден костюм от нетърпение.
След няколкото часа е за смяна.
Радърпан на парцали. Няма мърдане.
Нахлузвам изморената премяна.
Разрошена, приготвям за тръгване.
Прибирам се, хладилникът е празен.
А вече съм тотално неглиже.
Сънят по настроението ми лази.
Но трябва нещо пак да се яде!
Вечерям два-три залъка любов,
облечена със нощница сънливост.
То, някои му викате - "живот"...
А аз - "емоционална пестеливост"!