Оригинален текст
Милувка по лицето ми... не тръгва,
скиталка нескрита без възраст,
подкожно ваяна без броня,
черпец на вино и песен...
И парещо грешна... не тръгва,
с душата си в нежен плач осъмва,
нощ и есен - повод пасторален
в цвят обичан, с дъжд проникван...
И Богът в мен... от мен не тръгва,
защото те обичам и насън,
а вятър те замита все прощално
във есен и в милувка обещана...