Оригинален текст
Един бадем с дъх на лилаво
държа във шепите си тихо.
Нежен, като ветрен спомен.
Появил се лъч във нищото.
Разказва ми за теб, за мене,
за лятното ухание в очите,
за тъмносиньото безвремие,
за слънчеви лъчи във дните.
За водопада от косите ми
слял се с мъжкото ти рамо.
Беше топъл, аз пък истинска.
Събра ме от парченца само.
Един бадем с дъх на лилаво
изгаря шепите до много бяло.
Светъл цвят във тъмното.
Зръце обич. За тебе оцеляло.