Оригинален текст
Оставих си сърцето.
Там, на прага.
Между радост и
сълзи, накуп събрани.
Под миглите
наднича нямо влага
и две зеници
слепи. Живи рани.
По пътя си изтръгвах
всеки корен.
На връщане
засаждах го отново.
В посоките пилях
се, като спомен
и тръгвах тежко,
сякаш от олово...
А моят дом е
някъде в безкрая.
Животът ми осъден
от виновност.
Душата ми изгонена
от Рая -
самотна и боляща.
До безбожност!