Оригинален текст
Бъди със мен докато можеш
и тихичко в нощта ми говори.
Знам - отново съм заложник
на всичките ни мигове и дни.
Пътищата ни не се пресичат
но докоснахме се в кръстопът.
Чувства в нас отдавна тичат,
ако ги отключим и ще полетят.
Различни с тебе са ни крачките,
аз вървя на север, ти поел си юг.
Уморени от безкрайно крачене
събира ни мигът един със друг.
Тогава, разлистват се листата
и цъфтят цветя във белота.
Дъждът отново носи ни дъгата,
очите ни се сливат, без слова.
Кратко е. Отново тръгваме,
хванали ръцете си пред път.
Мълчаливо обичта преглъщаме,
до следващия кратък кръстопът.