Оригинален текст
Дано не дойде ден и да омръзне всичко,
и между теб и мен да зейне пропаст,
и волята да завлече във тъмното,
с най-силния си гръм и мълния...
Дано не дойде многоликата омраза
с появата на сянка, чакаща на прага,
в една пукнатина в стената,
отпратила и спомена във нищетата...
Дано не дойде мразовита утрин
и душата ти да тъне ничком духом.
Дали ще ме намериш ти тогава?
Ще бъда цветен дъх размесен...
със студенината...