Оригинален текст
Вибрират в мен понятия разнопосочни
и триумфират като светеща звезда,
жестикулират невменяемо въпроси...
че аз не съм ли по-лудата от тях?
Спасяват ме отделните разпятия
на пра, пра и бла, бла истини в света -
разковничето твърдо е било до мене -
нали орисано е да ме пази от беда?
Човъркат ме и като червеи съмнения,
защо, къде и как човек сгреши...
Не свършва пъзела със вечните терзания -
дали за Ада пропуска той вече си съши...