Оригинален текст
Ако топъл южен полъх те докосне,
в него ще откриеш мойта топлина.
Веднъж в живота някой омагьосва
с две капки от онази, живата вода.
Спомни си дните, през които заваля
необяснимо чисто като летен дъжд
и превърна се във стих, а той копня
дълго в сините очи на есенния мъж.
За лилавото на люляците си спомни,
за аромата им с усещането за жена.
После шепнейки и лаконично разкажи,
как губил си се във студената мъгла.
За моя лъч прокраднал се през нея
прошепни и думите които нарисувах.
Ще те изслушам, няма да посмея,
да попитам колко много си тъгувал.
Слънчево и тихо ще ти си усмихна.
След този дъжд ще донеса дъгата,
ще отшумя, в далекото ще стихна,
а ти ще си си поговорил със водата.