Оригинален текст
Навън заваля със звъна на капчука!
Безлюбовно пропиляно вятър задуха!
А аз поисках да балансирам нещата:
звъна на капчука(в улука)
съсъка от вятъра(в тишината).
Заради нежния прибой на топлината,
минаваща през порите още и още
(от черновата).
Заради въздуха разтопявам се в него
(без остатък)
и щастливо, безумно луда, малко
(със боязън).
Заради слънцето подпалващо
росата, локвата и тревата
(зноя на земята).
Заради вечния свят, зеленината, гората
(нанасям на белотата)!