Оригинален текст
Вървях под облака дъждовник,
самия безнадежден случай!
Избягал от пустинята безбожник,
самата му духовност ли е друга?
Вървях във време на плитки чувства
самия живот без лукс, но с лустро.
Завеса изведнъж защо се спусна,
самата духовитост кой я духна?
Вървях с носталгия в безпомощност,
самата мисъл с нежно напрежение.
От мен не искай ти безропотност,
самият чар е мойто песнопение!