Оригинален текст
Намерих те, най-сетне белота,
прикрила се със двойна опаковка.
А плувах като в езеро към теб,
изплувах чак от морски прилив.
Ти, бряг, стоеше като сфинкс,
поен от утринната сладост...
Вървях по мек килим от пясък
и блеснал път от нощен дъжд.
Искрящи водопадени смарагди!
Отпих поен любовен еликсир
на светли утрини спасителни.
Добър бе моят брод към теб,
от вяра обладана, с прясна диря
накичена... с цветя на самодива.