Оригинален текст
Събудих се със име във ръка.
Измачкано от страх. Неузнаваемо.
Навярно съм сънувала кошмар...
и без да иска някъде е паднало -
в съня, между чаршафите и утрото,
измокрено до кости и от срам.
Преглътнало сълзите си и глупаво
потърсило дома си в мойта длан.
А аз не го познах, не го обикнах.
Не знаех, че е моето тогава.
Останах си безимнна и свикнах,
когато ме погледнат, да забравят
Лицето ми и болката в очите...
и всеки, който тъжно ме подмине
да вижда просто някакво момиче.
Онази непознатата. Без име.