Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Рапърката

Рапърката

Без любов

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Усетиха. Вече няма никой във храма.
И започнаха да идват. Все различни.
Ограбиха без жал иконите. Не плача.
Свикнах стените му да са безлични.

Заместих си сърцето със пустиня.
Жълта. Да ме пари нощем пясъкът.
Нощни птици взех, вместо светиня,
да ми напомня, че съм жива крясъкът.

Останаха ми в мрака само свещите
(човек не спирал никога да се надява)
и пустото от ровенето в грешките,
и оня страх във себе си да ги запаля.

И нямаше недели, само сиви делници.
Утро не покълна. Залезът го давеше.
Цигари, фасове, минаващи безделници,
а огледалото все повече ме мразеше.

Разграбиха ми храма безпощадно,
но там от ъгъла в подобието на душа
една молитва, скрила се на хладно
успя. В напуканите устни се провря.

Заседна, като много дълго крита дума
и започна да крещи от черна самота.
По-малко щеше да боли, ако е чума.
Господи! Искам думата любов да изрека!

Текстът е добавен от Kapitana

рап
Зареди коментарите

Още текстове от Рапърката