Оригинален текст
Белезите –
с тях се раждаме
и стъпваме във всичките им стъпки.
След всяка болка
открие ли ни светлината,
се прераждаме
и дозашиваме във тишината
старите си кръпки.
Белезите –
скрити са в очите,
чакат мълком нощите си да заплачат.
Солено е след тях
и всяко утро
начало е на сивото във дните,
а те са сянката
и все отляво крачат.
Белезите –
носим ги в годините,
извиват в самотата всичките ни пръсти
като клеймо
или прозряна мъдрост.
Те са синините
във всичките ни есени
и всичките ни думи късни.