Оригинален текст
Последни пръски от твойта вълна
се разтопиха във моите пръсти.
И луната до бледо огряла нощта,
в ръцете ни топлината потърси.
До хоризонта ние с тебе стояхме,
сякаш звук занемял в тишината.
Кратко обичахме и го разбрахме
по есента гледаща зад вратата.
А брегът пак разпиляваше мисли.
Твоите все северни, моите южни.
Виж, вятър разпилял е били липси,
а всичко в тях отдавна ни е нужно.
С откраднато слънце да ни топли
в идващите дълги и студени зими,
да приглушава нощните ни вопли,
а денем да приличаме на нераними.
Помниш ли как се спря самотата
във тъмна сянка от неказани думи.
в дъжда родил от себе си дъгата,
а после в сушата, която ни изгуби.
Може ли някой да стигне чертата,
дето морето се слива с небето?
Аз не можах, само нагазих водата,
а ти понечи да вземеш от взето.