Оригинален текст
Среднощен мрак и тишина
и мислиш, че звезди умират,
питаш себе си сега - докога
спомени пролука ще намират.
Среднощен мрак и тишина
и молиш се за слънчев лъч,
пред тебе само пуста широта,
зад теб остава нетълкуван глъч.
Среднощен мрак и тишина
в тунела има ангелско крило,
отпиваш жадно живата вода,
черното го няма - вече е било.
Среднощен мрак и тишина
разбираш, че крилото не успяло,
да покрие обичана от теб душа.
Жив си. Но сърцето ти дали е цяло?
Среднощен мрак и тишина
ти стоплен си от ангелския дъх,
но другият усетил е студа,
пропуснат паднал е от своя връх.