Оригинален текст
Албум на спомени
Зареян поглед буди в мен заспала жалост,
не може той да прегори, все е запален.
За преход се глася, мятам чанта през рамо
и тръгвам към дома - дете, птичка, тате, мамо!
Там той в годините мечтите ускорява
и в златни краски полети рисува и спасява,
семейство, роден край - предани думи и ласки
като лястовича привързаност към стара плевня.
Не може никой да изгребва слоя човечност,
където се плоди живот, мъка, радост, вечност !
Разлиствам с целувка стария албум на спомени
и милвам в мълчание миналото скромно...
Ех, пазителю изконен на детски лудории,
огледало с весел смях, игри, рисунки
и толкова пиеси от безкрайно лято сгряни!
В същите декори се оглеждам, стари рани
по пътища желани, жертвено износени,
в живота - истински, труден, плодоносен.