Оригинален текст
Ако можеше земята да говори,
като майка да заплаче...
Под краката ни.
Щеше цялата от срам да се отвори,
да поеме във утробата вината ни.
Щеше в себе си да скрие всяко зрънце,
да прекърши онзи стрък на суетата,
дето плевелно се хваща,
и без слънце -
в най- дълбокото на хората.
В душата.
Ако можеше земята да говори.
Да ни каже...
колко мъка е събрала,
колко тежки са ни стъпките отгоре,
как разкъсваща е всяка магистрала.
Щеше всички да погълне,
дето дращеха
и строяха по невинната и почва.
Не повярвахме, че тя не ни е мащеха.
А убиваме я всеки ден...
Нарочно.