Оригинален текст
Продупчих си
последната възможност,
на онзи стар
билетен перфоратор,
от който всяка
дупка е компромис
и уж е малък, а
същински кратер.
Получих я от теб -
еднопосочна,
но спирките почти
са на привършване.
Не трябваше ли да
ме чакаш, впрочем?
Излъга ме! А нямам
път за връщане.
След себе си
оставих кръстопъти,
приличащи на
никнещи разпятия.
Последвах те с
наивните си стъпки.
А ти къде си,
стари мой приятелю?