Оригинален текст
На прага на унилото мълчание
като прилив на вълна се появи.
Обгърна ме със своето дихание,
с докосване от чувства ме покри.
Нощта бе страна и копнежна,
в очите ми събираше звезди.
Луната тъй примамлива и нежна,
леда във вените ми разтопи.
Ръцете ти понесли незабрава,
оставяха по мен изгарящи следи.
Душата ми в молитва заповтаря -
целувай ме без дъх, а после остани.