Оригинален текст
Не досънувах. И не те изтрих.
(Сълзата е прашинка във окото.)
На себе си така и не простих,
аромата, който задържах наоколо.
Не сбъднах. И пак не помечтах.
(Листата на цветята не окапаха.)
Тишината много бавно си прибрах,
сигурно отдавна мене тя е чакала.
Не пристъпих. Обзе ме моят страх.
(Полетът наречен е за смелите.)
Сега все ровя в купчини от прах,
а била съм птица - от онези, белите.
Не тъгувам. Денят е просто сив.
(Лъчите в облаци не се прокрадват.)
Натрупах всички сметки от пасив,
отдавна няма какво да ми откраднат.
Не преболях. А просто се опарих.
(От мехурите останало е белег.)
Лекувах го с каквото там намерих
и от парещ го превърнах в леден.
Не проумях. Неволно те се изгубих.
(До теб остана само разстояние.)
Плевелите плъзнаха, не ги оскубах,
за градинарство трябвало познание.
Не съм сама. Усмихват ми се в къщи.
(Очите ти ще бъдат все със мене.)
Съдба. Затова не спира да се мръщи.
А аз съм устрем. Дявол да я вземе!