Оригинален текст
Какво е полето безкрайно засято със жито,
освен очакван с трепетна надежда – дан.
Какво са ръцете прострени, по детски наивно,
очакващ прегръдка, ме чакаш засмян.
Какво е да чуеш, ти, думи на обич,
освен, за да трепне в душата ти блян.
Да сееш надежда в сърцето, за чудо,
да носиш в ръце, най-светлия дар.
Не друго, а мъничко слънце,
под формата на златно зрънце – светъл дар.
Засей ми ти надежда във сърцето,
а после може мъничко любов.
Събрала се е в златно ти зрънце,
тя, цялата ми трепетна надежда за живот.