Оригинален текст
Сънувам те във онзи миг, когато
сънят нахално тръгва си от клепките.
И топло ми е – сякаш вечно лято
проникнало е надълбоко в клетките…
И миглите си стискам. Нелогично
да те запазя между тях до сбъдване!
Защото всяко утро е различно –
дори да ми напомня на залъгване.
Разказвам ти тогава между строфите
за минало до болка пожелано.
А истинското „аз” обува си пантофите
и сипва чаша от кафето ранно…
Запазих те дълбоко под клепачите,
затуй навярно там сълза напира.
А в дните щастието следва неудачите,
душата ми жадува те и те намира!