Оригинален текст
Съществува небето.
В онзи ден го познах-
на тази земя,
в всяка галактика,
и всяка вселена,
обикаляйки ръцете ти
за първи път,
опознавайки уханието ти,
всяко твое кътче.
Когато обгръщаш
като океан сърцето ми.
Когато се виждам
в очите ти, слънце мое.
Когато открия душата си
в твоята. В небето съм.
Когато с полъха на
вятъра рисувам
усмивката ти необятна.
Когато с ласката
на нежно цвете приютя
сърцето ти в своето.
В теб небето откривам!
А представях си го
едно различно и разпиляно.
Разделено на добро и зло.
А може би и изхабено.
Уморено със себе си
да се бие.
От едната страна - пустиня,
ад и тъга.
От другата - светлина
без сезони,
само лято и добро, но
не познава пролетта
и есента.
И ангели притежават го
все едно че е предмет.
И обхождат го като роботи.
А машината разделя ги
на черни и бели...
Толкова съм грешала.
Сляпа и глуха съм била.
Не съм чувала песента му.
За нея няма съм била.
Небето е прекрасно.
Във всички цветове.
То е в сърцата,
изтъкани от обич...
Днес небето откривам.
В очите ти го виждам.
В трепета ти го чувам.
В гласа ти го изпявам.
В сърцето си го чувствам,
когато в твоето забие.
Когато сме едно цяло.
Небето откривам
в уханието на същността ти,
целунато от полета
на птиците, прегърнато
в благословията на Бог...
вечно ще го пазя, небето-
твоя поглед,
в моята невинност...