Оригинален текст
Под купола на двете ти ръце
е малката объркана земя,
създадена единствено за мен
и моята човешка дължина.
Под купола на двете ти ръце
са всички географски ширини.
Оста под ходилата ми боде,
а земното притегляне боли.
Десетки сантиметри само площ,
която е прихванала ръжда.
Денят е непристъпен като нощ,
а слънцето е смесено с дъжда.
Екваторът е с форма на овал,
наместо с подобаващия кръг.
Най-полюсният сняг е мръснобял,
а всеки океан е дребосък,
но в пъти от душата по-дълбок
и скоча ли във него, ще умра.
Ще бъдеш ли човек? - Но като Бог,
създай ми първообраз на света!
