Оригинален текст
(Божидара)
Всичко в тоз живот опитах,
чувствах и любов, и студ,
но никой като тебе не обикнах,
не можах след тебе да погледна друг.
Започнах да се скитам безпосочна,
живота ми обвил бе черен мрак,
а как желаех всичко да започна
наново - без да чувствам страх,
но не! Все виждам те пред мен
в онази бяла, люта зима
и като нея ти си все студен...
Какво пък, важното е, че те има!
(Фенчето)
Минават бавно
минути, часове
и дни, и месеци,
а аз те чакам
и вслушвам се
във всички гласове,
и теб във всеки
виждам сякаш.
А споменът
за твоите очи,
сияйни, топли,
както са звездите,
в сърцето ми
дълбоко ще стои,
ще ми останат
единствено мечтите!
(Дракончето)
Ужасно много липсваш ми, любими!
Как искам пак да бъдем двама.
Откакто ти далеч замина,
единствено надежда ми остана.
Надявам се, че скоро пак, любими,
ще ме прегърнеш с нежните ръце.
Не бих могла да чакам и година -
ще омагьосам твоето сърце.
Обичам те! Върни се тук, любими.
Не искам вече да скърбя.
Ела при мен, в обятията си вземи ме
и нека да се насладим на любовта!
(Надежда)
Не с ръце, със думи ме прегръщай,
говори ми със гласа вълшебен,
нежни думи в този миг са ми потребни.
На мойта нежност - с нежност да отвръщаш.
Не с длани, с очи ме докосвай
и погледът ти ще ме разтопи,
щом с топлината си зелена ме дари -
с очите си ме омагьосай!
И с поглед, и със глас ти ме плени
и виж как в пръстите ти се разтапям,
недей дори миг повече да чакаш - ела! Вземи ме и ме целуни!