Кфо е любовта

Съзнанието ми е бойно поле където война се води
между хиляди божества, хиляди племена и народи
мисълта ми сляпа броди като ослепен, ранен войник
отредено му от съдбата цял живот да бъде кашик
да бута танка сред пустиня от въпроси
без дори да осъзнава че в себе отговорите си носи
носи във ума си много повече отколкото на гърба си
толкова, че може дори без храна да задоволи глада си
мисълта си просто трябва да отправи към това
което ще затопли ледената му душа
което ще му върне вярата във любовта
без значение какво по дяволите представлява тя
а тя за него е нещо доста по - красиво
от това което прави всекидневието му сиво
от това което кара до да бъде хладнокръвен
агресивен, негативен, към насилие настървен
отхвърлен от приятели и близки
оставен на боклука да се храни със огризки
забравил за мечтите си, в гърдите си изстинал
бодливия тесен път до тук напълно сам изминал
преминал доста по - висока фаза на омраза
омраза към това, което живота му разказа
омраза към проказата във въздуха и газа
омраза към екстаза от кафявата зараза

Чух един път да споменаваш мойто ?
друг път да не чувам "извинявай, извини ме"
за последно да ти е, разбери ме
опастност приближи се
обикновено предупреждава, а сега в дъното скри се
изневиделица появи се, като виелица ни отнесе
а ти питаш кой ден сме, ?? въпрос
???
но ти чакаш от тъмното ??
ш'ти отнеме твоя пост на земята
уж си бил през времената и си помагал на никои
и бедата теб настигна в крайна сметка
милееш победа ??
??
грешка непоправима, гледа със смешка и с усмивка наивна
а душата ми спокойна, не може да намери покои достойна

Недоволен но волен, не искам вечно да съм болен
не искам гадна пачка в джоба и живот охолен
омръзна ми да гледам тъпаци и към тях съм злобен
а може би проблемът е в това че съм особен
виждам хора без опора, без лица, без светлина в душата
без капка идеи в главата, ? лишени от съдбата
те дори не знаят че ние живеем в нищетата
не знаят за наш'те мизерни условия за живот в страната
не знаят какво е да си беден и да можеш само да си мечтаеш
да живееш дълго в илюзия, докато не се осъзнаеш
угасва пламъка в живота и тогава започват да се чудят
дали е кошмар това, но време е да се събудят
щом животът е кратък, ще продължавам нататък
да редя злокобни думи, това е моят недостатък
към успеха стремя се, но все не мога да го достигна
за това чакам момента, когато ? ще ми намигне

Човеко събуди се, време е да разбереш
че обикновен човек си - ще живееш и ще умреш
ще се луташ по земята, ще се чудиш к'во става
докато не разбереш, че само споменът остава
трябва да си заслужава, това което правиш
а не да те запомнят със това че се лигавиш
път към по - добър живот не ще успееш да си проправиш
ако поне капчица добро зад гърба си не оставиш
щом направиш поне за някому добро
той ще отговори на доброто ти с добро
и ръка за ръка вървейки напред попаднете ли на зло
ще може да влезете в атака на тъпото копеле 2:1
ще може да го сритате в дебелия задник, без да го питате
ще може да му кажете, че света няма нужда от него
за по - добър живот, за по - добър живот

Рана пробойна, дълбока и гнойна за воина тя е пристойна
незаменяема и спомен от битката крайна
? тайна заключена в ? за която ключ има само героя
и той не се страхува да излезе ??
въобще не го интересува на земята престоя
а в пазвата своя и вяра има и воля
не ме интересува кой и кого ще заколя
боли ме фара, заключвам куфара
и последния ключ аз хвърлям в канала мама му стара
изпивам нектара, защото дава ми сила да ви забравя
и скърца ли скърца старата брава
несмазвана от отдавна - от пет календара
красива, но жива, не дърпаш ли ?
отсреща те чака птица граблива
грабиш и вземаш, със пълни шепи отнемаш
ръцете заети са вече, очите ти слепи ти пречат
да видиш, че вземаш от мойта паница
лице в лице и то с ръце, ти нямаш сърце гъгрица
каменно лице такова, ето подарявам ти подкова за късмет и щастие