Луда за връзване мечта

Родих се и живях,от грешките се учих и разбрах..

Родих се и живях,от грешките се учих и разбрах..
Творях на поразия със замах, горях.
Във пъкъла на обществото бях,
над облаците във небето бях.
Със вятъра се движех и отвях.
ненужното по пътя и се смях
А също плачех и ме беше страх.
Аз там сам осъзнах,
аз сам там, там родих се и живях,
поне разбрах.
И аз родих се и видях
един побъркан свят в мрак.
Милиардна шлака дет' сама края си чака
и осъзнах, че няма смисъл щом красивото си вмирисал.
Бъдеще да пишеш, след кат' сам си се отписал.
И родих се и живях един живот напук на тях,
обикнах музиката в момента, в който я познах.
И с години се менях, Апостол Найденов корях,
ако не ги мачках аз щях да съм на пух и прах.
Но не свърших, не успях, не завърших,не можах
Само изкажа ли труда си, бих казал че живях.

Родих се и живях, ах, като сиромах.
Научих се на грях, ах, отучих се от страх, ах.
И кво като дълго време бях нагазил в прах?!
Всички шибани представи за тази музика наебах!!
Летях високо във небето, но хлапе проклето бях и нямах избор
изборът ми беше на сърцето.
Но как да чуя него във тази суматоха,
във тази пълна какафония бойци дойдоха.
И биха се за мен
И биха се за мен,във всяка една секунда, всяка минута, всеки ден.
И ето, че спасен съм аз и съм в екстаз
(Лунатик с луда газ)

Вятъра гоня и сякаш с молба:
"Ветре, върни се, вземи ме, ела!
Качи ме на гръб,отведи ме далече, отвъд
да видя от твоя поглед света" (2х)

Искам да мога да пея до Бога,да мога да дишам под водата дълбока!
Да ходя да скитам, тоест да летя
оттук до луната и през вечността.
Хиляди години лутане през рими,
стихове и песни е невъзможно това
Само че в заблуда, въображението е луда за връзване мечта.
Само че в заблуда, въображението е луда за връзване мечта.

Нещата трябва да се случват без значение какви,
светът се върти, а лошите неща раждат добри.
Тъй че дишам и пиша к'вото чувствам, к'вото мисля
и въобще не ме е грижа к'во си мисли някой нисш
Аз хорски задници не ближа,
всеки тъпак да ходи да мижа,
не те мен, а пък аз тях стрижа.
Забравят, не знаят за к'во са тук и к'во да правят,
сякаш чакат краят, сякаш са завързани и траят.
А дните сами минават, взимат живота и го дават,
нямаш време, брат, свара всеки взима к'вот превари.
Днес съм по - добър от вчера,а утре по - добър от днес
и благодарен съм на Бога, че още имам интерес.

Вчера, днес със утре без скапан стрес,
имай чест и превърни бързо дните си в прогрес!
В интерес на истината, следвам си амбицията,
шесто чувство появява се а.к.а Интуицията.
Появява се, за да напомни за това,
че нашият живот е просто миг от вечността,
чиято най-красива част е младостта,
така ча, братя мои, не пренебрегвайте това.
Живейте за мига, пуснете радостта във своите сърца!
Да пребъде тя!
Да пребъде тя!

Вятъра гоня и сякаш с молба:
"Ветре, върни се, вземи ме, ела!
Качи ме на гръб,отведи ме далече, отвъд
да видя от твоя поглед света" (2х)