Rednik RyaN

Прекрачваш прага на гарнизона,
смъртна грешка, мъртва зона.
За миг попадаш и не можеш да избягаш от патрона,
а той лети към твоите гърди със пълна сила,
пробива гръдния ти кош, отвътре те намила.
И стенеш "МАЙКО МИЛА!", но майка ти я няма.
Глас във пустиня, глас отехнал в яма.
И падаш на земята в локва кръв, ТИ СИ ТРУП и твоите другари вече паднали на куп.
Виждаш как погледът ти се затваря,
дал живота си за честта на царя.

В наща военна база,браним се с омраза.
Снаряд след снаряд и губи се слухът ти.
Не чуваш заповедите от генерала,
виждаш само кожата си трета степен прегоряла.
Нервен срив, истерична слепота.
Молиш се за помощ от другарска ръка,
обаче всички по очи са на студената земя.
Зрението избистря се и виждаш трупове,
събрани купове.
Куршум след куршум, няма звук, а само шум.

2х
Хиляди войници на фронта са за война строени.
Със хиляди оръжия и всички заредени, "АТАКА!",
нападение в засада.
Сипят се куршуми отпред, отзад и всеки пада.

Идва мига за набега към брега на врага.
И тази битка носи белега
на масово клане от за власт жажда, а тя се ражда.
Идеите на злодеите, за войните яко пейте, хайде пейте!

????

Окървавен воин, като изверг зъл и прашен,
стъпя ли ще изкормя враг във боя ръкопашен.
Меса се късат, дръзкия сблъсък без сълзи-

Пореден ???, падат вещи от снаряди.
Утехата ти е, че дишаш, проклятие че виждаш.
Хаос, истерия и крайниците разпиляни са около тебе на земята.
На кървава постеля във куп лежат телата им,
пронизана с патрон дали ще бъде главата на капитана им?
Дали ще си останат там сред калните окопи,
изкопани с пот на чело и просмукани със кръв?
Пръв кой ще падне? Те или врагът?
А амуниции вече няма,
остана само щит за-, а врагът кръжи наоколо като граблива птица.

2х
Хиляди войници на фронта са за война строени.
Със хиляди оръжия и всички заредени, "АТАКА!",
нападение в засада.
Сипят се куршуми отпред, отзад и всеки пада.