Оригинален текст
Пропуква свещ. А пламъкът се вие
сред плътните меандри на дима…
Горчи ни виното, но с теб ще го изпием –
пробожда здраво, сякаш е кама.
Прокапват капки бисерни. От восък.
И съсък тих от плачещата свещ
през мислите минава рязко, косо
и ги разкъсва – плашещо зловещ.
Гори свещта. Припуква. Но за Бога
защо не топли пламъкът ѝ бял?!
Чертае сенки димни. И за сбогом
дали преди ти даже си копнял…?
Душата ми отдавна вече тръгна –
откъсната от твоята душа.
Денят от липсата ти е обръгнал…
Оставям те. А може би греша?
Утайката от виното е тъмна
с оттенък на съсирената кръв…
Не ще да чакам даже да се съмне.
А ти…? Наистина – тръгни си пръв!