Оригинален текст
А думите ми разпилени са из мрака
подобно на светулки в моя сън…
Когато идвам – ти на прага чакай,
защото иначе ще си остана вън.
Безмерно мрачно днес е в мойте мисли
и плаче тихо белият ми лист.
Не ме забравяй, инак няма смисъл
и той ще си остане просто чист.
Сълзите ми горчиви ще попива,
че размислите носят ми тъга.
А с теб се чувствам шеметна и дива…
Къде ли са светулките сега?
Пътеката просветва – лунен блясък
от топлите ти думи се стопи;
в нощта отеква нечий жален крясък –
дали пък злото още в мрака спи?!
Когато дойда просто посрещни ме
изтрий с целувка моята тъга.
Надеждата, повярвай, е без име
и в тебе припознавам я сега!