Оригинален текст
За теб и само за тебе
пропилях аз своето време.
Лъга ме, дума не казах
и така сам себе си наказах.
Исках те и не съм спрял
да те искам като някъв полудял.
Вярвах на твоите лъжи,
само за да ми кажеш „Остани“
Обичах те, обичам те още.
Не спирам да те търся нощем.
Не виждам без теб, мое зрение.
Без теб съм като самотник в огромно имение.
Една огромна празнота
се е настанила в страдащата ми душа.
Искам да я изгоня, но не става.
Стои си там и не спира да ме изгаря.
От любов към теб ослепях,
но важен за теб така и не бях.
Обиди, псувни, подигравки.
Търпях всичките ти нападки.
Мина страшно много време
и все още се чудя дали те познавам тебе.
Коя си, к’ва си, що си?
В ума ми има много въпроси.
Не спрях и няма да спра.
Ще те обичам докато умра.
Единственото сигурно е това,
че когато аз умра, ще умре любовта.
Сляп, глух, ням.
Какъв съм точно не знам.
Виждайки празната страна в моето легло,
се замислям, че може би съм и трите в едно.