Оригинален текст
Оттеглям се! Не съм от лицемерите,
които крият скорпиони зад усмивки!
На камък самота ще ме намерите,
със тъжен поглед скитащ сред звездите...
Но за какво съм ви? Не съм модерен!
Не съм способен и да се подмажа!
Над мене облак спрял е черен,
аз капчица съм, плачеща на плажа...
На кой му пука за какво ли страдам,
нали на никого не съм и нужен...
Не мога фалш, лъжи да ви раздавам,
не мога и да съм послушен...
Отивам си! Не ме търсете, моля!
(Пък и кой ли липсата ще забележи?)
Разтварям се на времето в пороя,
и се разпадам с своите копнежи...