Оригинален текст
В онзи ден когато всичко в мен се промени, когато пожелах в едно да слеем нашите съдби. Безмълвно аз ти дадох моето сърце до твоето да тупти
да се хванем с тебе за ръце мечтаят тъжните очи. А ти сега си тъй далече,
аз само искам да то докосна едва с тебе сладичко човече да потъна в любовта.
Как без думи да опиша, че сърцето ми за теб гори, от болка тялото не диша, изпълнено е със сълзи. Ти знай аз искам до мен да греят твоите очи усмивката ти да ме грее в идващите дни. Знам така не трябва да искам с теб да бъда тук,сега
но да си призная - без теб не искам повече да продължа. Колко ли дълго тебе аз чаках
много самотни нощи тайничко плаках?
В утрото синьо на моите очи не искам болка, не искам сълзи. А само да те прегърна нежно с ръка с устни да
те целуна, да изживея мига! Не бе ли скоро деня, в който те видях до тебе лекичко застанал жадувайки първороден грях.
Наистина ли беше лято, усетих топлина.
"Нима в рая съм?" - се пита моята душа.
Как, къде била си ти до този миг и как живял съм в този свят без теб тъй сив?
А на лицето тази усмивка, нима само толкоз да я нарека? Тя е чиста, искрена, свети сякаш е от куп звезди щом погледна я сякаш ще ме изгори. Тяло нежно, съвършено, сякаш е мечта, допълва твоята неземна красота. А щом те видя нещо в мен започва да гори едва не казвам: Не си отивай, моля те до мене остани. Искам пак да се докосна до твоя свят тъй красив, за миг прекрасен да почувствам, че съм жив. Не бе ли скоро деня, в който те видях, че да желая този грях. До мен да греят твоите очи,
за всяка грешна дума, моля те, прости!