Оригинален текст
(Капитана)
Заспиват изсъхнали клони,
надвиснала беше вина.
Тополата журито гони..
Невинна ли бе,.. любовта.
Любов между стари познати -
тополата плаче с листа..
в съдебната зала разклати
сълзите от вятъра... тя!
Дали ще се върне отново,
дали ще опита със устни
познатата вече отрова
отровила нашите чувства!?
Дали ще се хвърли на сляпо
рискувайки всичко което
спечели с лъжи и измами
преди да измами сърцето?.
Тополата плаче... но съди...
притихна среднощния вятър.
И двамата бяхме с присъди -
за нас обичта... да е театър...
(Simbad)
Любов, ако има, съдбата е ясна -
в тропическа зима, целувка прекрасна.
И огнени вопли в нощта сребролика ...
Дихания топли, магия ... велика!
Любов, ако има, света е различен ...
От страст несломима, до връх еротичен.
В света прозаичен, любов, ако има ...
Мига поетичен, клонира ни в ... трима!
Любов, ако има, всеки мъж е герой ...
Всяка дама е прима, всеки дъжд е порой!!!